РЕФЕРАТ НА ТЕМА:

ЕКОЛОГИЧНОТО САМОУБИЙСТВО

Живеем във време на изключителен напредък в областта на науката и техниката. Благодарение на натрупаните знания и творчеството си човекът е достигнал небивало могъщество. Но това могъщество се гради единствено на съвременните му постижения, без които човекът е безпомощен. А за съжаление тези постижения, служейки му, го изменят драматично, моделират го по свой образ и подобие и го заплашват с пълно унищожение. Проникването в извънземните пространства, снабдяването с енергия на милионни градове само чрез нищожно количество уран, изкуствените заместители на човешки органи - това са само някои от хилядите примери за чудесата на съвременната наука и техника. А същевременно тия постижения налагат едни нови норми на лично и социално поведение, нов начин на мислене, а в някои случаи дори и нов начин на емоционално изживяване. Хората от господари на постиженията си постепенно се превръщат в техни роби, задължени да спазват изискванията, които сами са си наложили, защото иначе една злоумишлена проява или малка небрежност могат да костват живота на милиони и дори милиарди хора.

Всекидневният жизнен опит може да подпомага, но сам по себе си е недостатъчен за описание и обмисляне на всички възможни последици от научно-техническия прогрес. Не е случайно, че със своята изострена чувствителност писатели и ‘артисти‘ търсят отражението на науката и техниката върху човешката душевност и бит.

Типичен пример за такива драматични промени е непрекъснато разрастващата се над Антарктида озонова дупка - следствие от аерозолните производства и непрекъснато увеличаващото се количество въглероден двуокис в атмосферата. Непрекъсната промяна на концентрациите на газовете в атмосферата променя структурата й и води съответно до изтъняването на озоновия слой. Появила се през осемдесетте години на нашия век, тази дупка заплашва живота на милиони хора, населяващи южното полукълбо. Ултравиолетовите лъчи, част от които трябва да бъдат спирани от озоновия слой, преминават безпрепятствено през атмосферата там, където той липсва и засипват земята. Озоновият слой би могъл да се възстанови, стига да му бъде оставено малко време, но хората засега не му го дават. Те бързат, за да могат да спечелят повече, оставяйки покривът на общата им къща да изчезва постепенно над главите им и да ги излага безпомощни под въздействието на слънцето. Нима си заслужава да обречем себе си и бъдните поколения на смърт или на мизерно съществуване, само за да натрупаме временно благосъстояние?

Но не само озоновата дупка застрашава здравето и живота ни. Многото причини за съществуването й също ни съсипват постепенно и непоколебимо. Една от тях е изключителното разрастване и умножаване на индустриалните центрове - едни от най-големите замърсители на въздуха, водите и почвите. От една страна полезни като производители на нови и висококачествени технологии, те отделят много вредни продукти, които много често биват изхвърляни в околната среда в изходния си вид вместо да бъдат преработени докато станат годни за повторна употреба или поне относително безвредни за природата.

Много от индустриалните центрове са построени в близост до многомилионни градове и броят на застрашените хора значително нараства. Научните статистики показват, че в последните 30 години процентът на болните от хронични белодробни заболявания и от болести на дихателните пътища се увеличил многократно. Все по-често явление в големите градове са смоговете - явления, подобни на мъглата, но при които съставът на въздуха в приземните слоеве на атмосферата е пропит с тежки метали, въглероден двуокис и други вредни съединения. Голяма роля за образуването на смога играе и огромния брой автомобили, които са в движение в момента и чийто ауспуси бълват тонове отрова във въздуха. Ежегодно в атмосферата се изхвърлят над 200 милиона тона въглероден окис, повече от 50 милиона тона въглеводороди, над 146 милиона тона серен двуокис, 53 милиона тона азотни окиси и много други. Ние сами се увреждаме изглежда, че все още ни липсва съзнанието за злото, което си причиняваме и по-точно за истинските размери на това зло.

Много от вредните отпадъчни продукти се заравят под земята или просто се захвърлят някъде. По този начин почвата се замърсява или става негодна за селскостопански цели или пък продуктите, добивани от нея са вредни за човешкото здраве.

Динамичното настъпление на агрохимията вече създава големи социални проблеми. Масовото използуване на химични препарати увеличава продуктивността на селскостопанския труд, но създава редица остри екологични и хуманитарни проблеми.

Нарастващата употреба на химични препарати силно нарушава екологичния баланс. Впръскваните химични вещества разрушават почвените бактериални колони, които са от значение от поемането на азот от растенията. По този начин се нарушава естествената способност на почвата да поема азот от въздуха.

Споменатите, а и много други процеси на нарушаване и дори разрушаване на екологичната система, ако продължават със сегашните темпове, ще изправят човечеството пред драматични проблеми. Постепенното осъзнаване на този факт води до взаимосвързани действия от двояко естество: от една страна, до засилване на социалния натиск против отрицателните последици на новите технологии и от друга страна до интензивна работа за създаване на нови технологии по-безопасни и изместващи опасните. Така например вече са създадени редица тъй наречени ‘безотпадъчни’ технологии, които водят до възстановяване на нарушения екологичен баланс или най-малкото до рязко намаляване на вредностите.

Това показва, че обществото играе съществена роля при определяне на екоклимата и то е основният фактор за спасяване на Земята и човечеството от екологична катастрофа. При едно по-бързо и по-дълбоко осъзнаване на екопроблемите ние не само, че бихме могли да запазим себе си и бъдните поколения, но бихме могли дори да им осигурим една прекрасна планета.

Примери за изграждане на едно такова екологично самосъзнание за съжаление съществуват твърде малко. Единствените, които активно се борят за защита на природата са екологичните организации като

”Грийнпийс”. Един от най-често издиганите от тях призиви е за опазване на редките и изчезващи животински видове - повечето, от които са с критично ниско ниво на броя на екземплярите ”благодарение” именно на човешкото нехайство, невежество и алчност. Така например при петролните разливи, причинени поради човешката некомпетентност или небрежност голям брой птици и риби, а в някои случаи и бозайници в лицето на китове, акули и китови риби стават жертви на замърсяването, като смъртта, която ги застига е една наистина жестока смърт - задушаване или отравяне. Вълците, рисовете и въобще почти всички хищници са масово избивани, понеже поради невежество са считани за вредители. А те всъщност са основен фактор за поддържане популацията на тревопасните на едно нормално равнище. С тяхното избиване броят на тревопасните животни рязко нараства, често използуваните пасища изчезват, поради което растителността на големи площи се унищожава, следва ерозия, много животни измират, други нападат човешките посеви. Нарушава се еко-баланса, от което страдат всички видове на Земята, включително и хората. Много животни са били избивани от алчност, а някои от тях продължават да бъдат унищожавани по същата причина - примери за това са снежния леопард, тигърът и други. Дали причината е кожата, зъбите или нещо друго, това избиване е проява на пълна безотговорност и нечовешка бруталност. Много слонове, мечки-панди, носорози, различни видове антилопи и други животни са ставали жертва заради скъпата си кожа, рога или бивни.

Една от най-пагубните дейности на човека обаче за съжаление и сега продължава с пълна сила и изглежда никой не е в състояние да я спре.

Става дума за изсичането на горите и по-специално на тропичните гори.

Гори, които са изключително богати с растителни видове.

Разпространени между двата тропика, пълни с вечнозелени, влаголюбиви растения, тези гори представляват повече от половината дървесна растителност на планетата. В наше време тези гори непрекъснато намаляват площите си, като причина за това е човекът и неговият неизменен подтик - паричната печалба. Най-големите тропични гори са в

Амазония, Африка и Австралия. По-голямата част от валежите в басейните на реките Конго и Амазонка се дължат на горите. Там, където са изсечени големи участъци, дъждът намалява, а ерозията се разширява извънредно бързо. Това се отразява върху местния климат, а до голяма степен и върху климата на целия континент. Ако изсичането на горите продължи със същите трудни за контролиране темпове, ще настъпи момент на постоянно затопляне на атмосферата. Това ще доведе до непоправими промени най-напред във водосборните басейни, а после и на цялата планета. Тъй като тук се произвежда голяма част от кислорода в атмосферата, изчезването на тези гори ще има пряко отношение и към озоновата дупка, която ще започне да се увеличава с още по-бързи темпове.

Все повече хора разбират тревожната истина - това, което става в тропическата гора, след време ще повлияе най-напред върху климата и живота в умерените географски ширини, а после и в останалите райони на планетата . Географската среда ще бъде променена в посока, която е твърде неблагоприятна за човека. Все пак остава надеждата, че опитите за презалесяване на изсечените вече масиви ще бъдат успешни, а самата сеч ще бъде максимално намалена.

Навлизането в техническата епоха ни донесе една изключително смъртоносна технология - атомната енергия. Атомната енергия има много положителни страни; но наред с тях има и две силно отрицателни: ядреното оръжие и опасността от радиоактивно замърсяване на околната среда - замърсяване, което може да се получи и при мирните приложения на атомната енергия. Много пресен спомен за това е аварията в

Чернобил през 1986 година, която доведе до смъртта на много хора и бум в разпространението на раковите заболявания. Голям проблем за околната среда са и ядрените отпадъци - остатъчен продукт от ядреното гориво. Големия срок за ядрен разпад на тези отпадъци ги превръща в нежелана от никого собственост. Обикновено компаниите се отървават от тези отпадъци, като ги заравят в барели под замята или ги изхвърлят в океана.

Имайки предвид мощността на ядрените реакции, натрупването на ядрено оръжие може да се счита наистина за огромна опасност за цялото човечество. Ядреният арсенал, който е натрупан в момента е в състояние да опустоши цялата ни планета.

Самите ние изглежда не сме особено заинтригувани от това. Но все пак напоследък се наблюдава раздвижване в тази насока - протестите срещу френските ядрени опити и други, които показват, че в хората все пак започва да се създава някакво екологично самосъзнание.

По-сериозни проблеми с опазване на околната среда създават по-бедните и изоставащи в развитието си страни. Това от една страна е поради невъзможното отделяне на средства за екологични проекти и от друга страна поради по-ниската екологична култура и липса на програми за образоване в тази насока.